Пътешествие в Тоскана част 1 – Флоренция

Пътуване

След двучасов полет до Перуджа и още толкова време преход с автобус се озовахме във Флоренция – столицата на провинция Тоскана и люлка на западноевропейския Ренесанс. Флоренция е разположена на живописните брегове на река Арно и е един от най-старите и красиви градове в Европа.

Флоренция също разполага с летище, но поради планинския терен, който затруднява разширяването му, то е много малко и на него кацат само ограничен брой малки самолети, но не и пътнически такива. Така още от автобуса се насладихме на уникални пасторални пейзажи, които сме гледали само по филмите, а именно – кацнали на хълма провинциални имения, къщички и замъци, ширнали се лозови насаждения, маслинови дръвчета и други, които не съм виждала никъде по нашите географски ширини. Видяхме интересни дървета, чиято короната прилича на чадър. Насладихме се и на  тъкмо разцъфнали магнолиеви дървета – бели и розови. Просто вълшебно!

Докато пътувахме ни предупредиха, че хотелите в Италия не отговарят на категоризацията, на която сме свикнали и че най-важно е „да имаме легло, прозорец и врата“, от което малко се притесних, но хотелът, който носеше тематичното име “Леонардо да Винчи” беше наскоро реновиран и много чист. Стаята беше просторна, а закуската чудесна.

---

Флоренция е била дълго време под управлението на фамилията на Медичите. Навсякъде ще забележите гербът на Флоренция  – червено цвете – перуника на бял фон както и гроздето – символ на Тоскана. През 14 век икономиката на града достига невиждан бум и Флоренция се преврща в културно средище на италианския Ренесанс, като записва в историята имена като Данте, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Макиавели и много други.

Днес тази вековна история, изобилието от архитектурни и културни забележителности привличат тук много туристи от цял свят.

Какво да видим във Флоренция? 

Ще ви разкажа и за основните забележителности във Флоренция. Те са съсредоточени предимно в историческия център на града и са напълно пешеходно достъпни. На първо място Площад дел Дуомо. Ако не сте го видели, все едно не сте видели Флоренция. Състои се от комплекс от сгради, които са изключително внушителни – определено флорентинци са били грандомани. Тук се намират:

• Катедралата Санта Мария дел Фиоре – третата по големина катедрала в света – на живо е изключително красива и внушителна, можете да стоите и да я гледате с часове. Има много детайли и красиви рисунки.
• Куполът на Брунелески – това е куполът на катедралата Санта Мария дел Фиоре, който е истински шедьовър на архитектурата. За неговото изграждане е използвана иновативна и много интересна технология – тухлите са редени по подобие на рибена кост, а куполът е направен така, че да устои на земетресения и всякакви природни катаклизми. Авторът на купола е Филипо Брунелески.
• Баптистерията Сан Джовани – мястото на което се провеждат кръщенетата във Флоренция, посветена на свети Йоан Кръстител.
• Кулата на Джото – висока 82 метра и украсена с множество мраморни статуи на видни ренесансови скуплтори. Кулата разполага с над 400 стъпала и ако сте достатъчно ентусиазирани да се изкачите по тях, пред вас ще се открие страхотна гледка.

Площадът винаги гъмжи от хора – групи от туристи, местни търговци. Съветвам ви да пазите личните си вещи добре и да не позволявате да ви доближават излишно.

Можете да седнете на някоя пейка или в някое от множеството кафенета и просто да се наслаждавате на гледката около вас. Събрани на едно място, всички тези внушителни ренесансови красоти ще ви накарат да се почувствате като в друг свят.

Имайте предвид, че непосредствено до катедралата се намира централата на спешната помощ и отпред са паркирани множество линейки. Много често се случва да се чуват сирени и се налага тълпите от хора да правят път на някоя бързаща линейка или полицейска кола.

Следващата спирка е Палацо Векио – площад на който се намира копие на статуята Давид на Микеланджело. Тук е и статуята на Козимо 1 Медичи, яхнал кон – ние имахме честта да го видим слязал от коня, понеже тъкмо го реставрираха. Козимо се появява и на фонтана, намиращ се на същия този площад, в ролята на Нептун.

Малко по-вдясно от въпросните статуи се намира и Лоджия дела Синьория – покрит мини площад с множество статуи, най-впечатляващата, от които е тази на Персей, държащ главата на Горгоната Медуза. Интересното  е, че ако погледнете внимателно задната част на главата на Персей, ще видите автопортрет на създателя.

От Палацо Векио се отправяме към моста Понте Векио, който се явява най-тясната част над река Арно. Мостът е бил разрушаван многократно от придошлите води на реката, но в последствие възстановен. В момента той е покрит и превърнат в търговска улица с множество златарски ателиета. Вечер също е много красив и осветен. По всяко време обаче гъмжи от хора. 

Малко по-надолу от моста се намира и галерия Уфици. Това е една от най-известните галерии в Италия, съхраняваща изключително ценни творби на Микеланджело, Рафаело, Тициан, Леонардо да Винчи и много други. Съдържа редица шедьоври от ерата на Ренесанса като например Раждането на Венера от Ботичели. Преди да се превърне в галерия е бил административна сграда построена от Медичите. 

Ние не успяхме да се органзираме и да я посетим, но все пак ще ви дам няколко съвета. Ако имате възможност, влезте в група – групите се пропускат с предимство и са от по 15 човека. Билети е добре да закупите онлайн, предварително, тъй като на място ще ви отнеме около два часа чакане на опашка. Те обикновено са с точен час за влизане като галерията отваря в 9 часа сутринта. Предвид факта, че тук се съхраняват творби от огромно значение за световното културно наследство, вашият личен багаж ще бъде проверен, а самите вие ще минете през метал-детектор. Всичко това е с цел избягване на злонамерени прояви, застрашаващи творбите в галерията.

За тези от вас, които все пак не успеят да я посетят има и виртуален тур, който също силно  ви препоръчвам. Той е достъпен на този линк тук.

Като бонус ще ви спомена и площад Микеланджело, който се намира малко над града, и от който има страхотна панорамна гледка над цяла Флоренция. Най-много хора се отправят там по залез слънце. Чудесно място за запомнящи се снимки.

Още нещо, което беше в списъка ми,  но не посетихме са и градините Боболи във Флоренция. При добро желание ви съветвам да го направите – чувала съм, че са много пищни и красиви.

Как да се облечем?

Посетихме Флоренция в началото на март – времето по това време е променливо, затова ви препоръчвам да се облечете на слоеве. Да имате под ръка шал, шапка, чадър и дъждобран, ако смятате да обикаляте доста се снабдете и с удобни обувки – уличките са павирани, а в редица по-малки градчета, които посетихме има доста стръмни места.

Имаше дъжд, имаше и вятър с доста силни пориви, от който дори столовете на уличните кафенета хвърчаха по площада. Валя ни и дъжд, но уви от силния вятър чадърът ми се счупи и се наложи да го изхвърля. Предвидливо се продават чадъри на доста места – ще ги видите. Разбира се хванахме и слънце и топло време – ето толкова променливо бе времето през март и то само за няколко дни, така че подгответе се, ако планирате посещението си в ранната пролет. Чувала съм, че лятото е изключително горещо – около 45 градуса, така че не съжалявам, че избрах по-прохладен период.

Къде и какво да хапнем във Флоренция?

Започвам със закуската. Понеже имахме такава осигурена от хотела, мога само да разкажа какво типично италианско се предлага сутрин. Изобилие от кроасанчета и бутерки – всички те са сладки – с шоколад, с ябълков крем и стафиди.

Ами кафето? Италианците много държат на кафето. Поради тази причина няма да видите автомати за кафе по улиците. За моят вкус то е изключително силно. Нормалното кафе е една глътка, затова предпочитах американо разредено с мляко. Дори капучиното бе много по-силно от обичайното, на което съм свикнала. Другото специфично бе разнообразието от местни колбаси и сирена.

По уличките на Флоренция ще срещнете множество сладкарници (пастичерии) – една от тях бе наистина много стара и търсена от жителите, заради уникалните си десерти – Caffe Gilli. Функционира от 1733 година – сладкарница с традиции и история.

Джeлатериите тук са много разпространени и ви съветвам непременно да опитате сладоледа, който се предлага в тях – има огромен избор, а опашките пред тях са нещо обичайно.

Можете да хапнете и нещо на крак разбира се – в центъра имаше мини площадче, на което се предлагат всякакви аламинути – брускети, сандвичи, панирани лучена кръгчета и панирани моцарелки. Разбрах, че най-хапваният е сандвичът с телешко шкембе, но уви аз не харесвам шкембе и предпочетох сандвич с телешко – беше уникално крехко, но самият сандвич е без никакви допълнителни зеленчуци – просто месо в собствен сос с билки и листа от маруля.

Направи ми впечатление, че те нямат концепция за кашкавал – всичко е във вид на сирене – обикновено по-меко и свежо. Зряло сирене си взехме от градчето Сан Джиминяно – с подправки и трюфел – идеално за виното. В Сиена също хапнахме сандвичи на крак – представляваше разрязана пърленка, вътре с типичното прошуто, някакъв вид меко свежо сирене и рукола. Тук за пръв път видях и пица с пържени картофи върху нея.

Искахме да хапнем и типична италианска пица, но ни казаха, че традиционна истинска италианска пица можем да опитаме единствено в Неапол. В градчето Сан Джиминяно хапнахме Маргарита – беше наистина вкусна и сочна с истински доматен сос с подправки (най-вече босилек) и моцарела, но толкова тънка както тази, която хапваме и тук в България. Чувала съм, че истинската италианска пица е доста по-пухкава в блата. 

В някои ресторанти сервира и Тартар – ястие, което се приготвя от специален сорт телешко месо, което е кълцано, омесено с подправки и сервирано със сурово яйце отгоре. Ако не харесвате сурово месо – можете да го пропуснете.

Флорентински стек – ще го срещнете в менюто на почти всички ресторанти – голяма пържола от специален сорт говеждо месо, което е минимум 1.2 кг и е по-скоро алангле. Продава се на цена за 100 грама. Тук отново пропуснах, мъжът ми отново беше леко разочарован.

Естественo, нямаше как да не седнем в типичен италиански ресторант и да не дегустираме местни ястия. Спряхме се на неаполитанския ресторант Ciro and Sons. Хапнахме традиционна паста с телешко и подправки, типична италианска лазаня и интересен прочит на гръцка салата, която нямаше нищо общо  с гръцката, понеже липсваха краставици и имаше червено зеле, марула, млечен сос и рукола. За предястие ви сервират чинийка с маслини и домашен хляб. Разбира се поръчахме си по чаша бяло вино – все пак сме в Тоскана, където лозовите насаждения са навсякъде, а производството на вино е традиция. И нещо полезно – бакшишът традиционно се начислява към сметката като част от обслужването.

Интересен факт – на зеленчуковите пазари можете да преброите около 8 вида домати – традиционно по това време те са от Сицилия, тъй като във Флоренция времето е още прохладно.

По централният площад е пълно с местни ресторанти, кафенета, сладкарници и джелатерии. Цените са същите като в голям български град, НО в евро. Цените на таксиметровите услуги според мен са достъпни. Ще забележите стоянки по централния градски площад, така че ако се изморите прекалено, винаги може да си хванете такси. Няма да лъжа, че едната вечер и ние се възползвахме, въпреки, че бяхме близо – просто нямахме повече сили за разходка.

Население

Като оставим настрана фактът, че Флоренция е туристически град и тълпите от чуждестранни туристи са нещо нормално, няма как да не отбележа още нещо, което ми направи впечатление.

През 90-те години е имало голяма емигрантска вълна към Италия от Азия и Африка. Затова ще ви направи впечатление, че в града има множество китайци, африканци, пакистанци и индийци, които говорят италиански и са се влели в местното население до такава степен, че на никой не му прави впечатление. Тези хора са напълно интегрирани и работят в ресторантите, в хотелите, в магазините, в сферата на доставките и таксиметровите услуги. Ще видите дори китайски магазинчета, както и флорентински такива с китайски стоки. Местните са топли хора, въпреки че ни предупредиха, че флорентинци са малко по-дръпнати, отколкото италианците от южните части, аз не видях такова нещо. Някои държат да говорят на италиански и е трудно да се разберете на английски, понеже просто не желаят да го говорят, но се справихме някак си. Обичат да жестикулират и да говорят на висок тон и да викат буквално – но това просто е техния начин и манталитет на общуване.

Градска среда във Флоренция

Много е важно да знаете, че градът е пешеходен, но с автомобили! Какво ще рече това, ще се запитате вие? Да, центърът е изцяло пешеходен, но навсякъде минавт автомобили при това с доста висока скорост буквално през тълпите от хора. Това са карабинерите, такситата, велосипедисти доставящи храна, мотопеди, та дори и линейки на спешна помощ са паркирани на централния градски площад и често хвърчат с пуснати сирени около пешеходците. Внимавайте докато си правите снимки, за да не бъдете отнесени. Пешеходните светофари са изключително кратки и не добре регулирани.

Забелязах, че местните масово пресичат на червено и пешеходци по предните капаци на автомобилите не са рядкост. Моля, не се подлъгвайте и не рискувайте! По улиците минават и наземни влакове, така че пресичането на червено е още по-опасно. Трафикът е много натоварен и всеки прави буквално каквото си иска – мотопеди се мушкат между колите от всички страни, велосипедисти пресичат на червено с бясна скорост, влакове, автобуси и много автомобили са част от ежедневния трафик във Флоренция. Бъдете внимателни.

Къде да пазаруваме във Флоренция?

Районът е богат на магазинчета, но около жп гарата където бяхме настанени има подлез. В него има своеобразен мол, където можете да си закупите множество бонбони, лакомства и сувенири на достъпни цени. На излизане оттам има редица малки павилиончета, на които също се предлагат изобилие от магнити, шалове, шапки, чанти. За любителите на луксозните стоки, на центъра има цяла улица с магазина от ранга на Гучи, Прада и всички останали модни производители. За почитателите на бижута, мостът Понте Векио предлага огромно количество от златарски ателиета. Улични художници предлагат уникални картини, а ако се разходите още малко до централния пазар на Флоренция, ще откриете и бонус – интересна бронзова статуя на глиган. Пригответе си монети. Глиганът всъщност е фонтан и ако поставите монетата в устата му и тя премине успешно, падайки долу върху решетката, ваше искрено желание ще се сбъдне, а вие ще се върнете някой ден отново във Флоренция. Какъв по-добър завършек на разказа ми от една надежда за завръщане към магичната Флоренция. А вие приготвихте ли си монети?

В заключение

Флоренция е едно от най-красивите кътчета в Тоскана. Ако имате възможност да я посетите – не се колебайте. Потопете се в местния колорит, като опитате от италианската храна (приготвена с пресни продукти), ароматното кафе, което се пие на една глътка, начина на общуване на италианците – с тяхното ръкомахане и говорене на висок тон, ужасното им шофиране (от което ще ви настръхне косата) и сърдечното им и топло държание. Научете любопитни факти за историята, архитектурата и изкуството на тази област. Насладете се на уникални и спиращи дъха гледки на сгради и творби на изкуството. Със сигурност ви очаква едно емоционално и вълнуващо приключение!