Флоренция, отново – този път по-бавно, по-вкусно и още по-магично. Флоренция е от онези места, към които винаги искаш да се върнеш. Първият ми досег с града беше част от организирана обиколка из Тоскана – динамична, красива, но малко „на бегом“. Тогава Флоренция беше по-скоро отправна точка към Сиена, Пиза, Сан Джиминяно и Лука. Този път обаче беше различно – по-лично, по-бавно и много по-вкусно.
Пътуването ни започна с полет от Варна до Виена, после до Болоня, а оттам се качихме на високоскоростния влак .Italo – едно истинско удоволствие, което развива до 300 км/ч. Самото придвижване беше част от преживяването.
Настанихме се в 25 hours Hotel, разположен съвсем близо до площад Santa Maria Novella – идеална локация за разходки из сърцето на града. Но това не е просто хотел – интериорът му е вдъхновен от Божествената Комедия на Данте Алигиери. Цялото пространство е разделено символично на „Ад“ и „Рай“. Едната половина е в червени тонове, с по-драматичен, провокативен дизайн, а другата – светла, ефирна, с ангелски мотиви. Дори асансьорите следват концепцията – син за „Рая“ и червен за „Ада“. Коридорите също сменят атмосферата си според това в коя част на хотела се намираш. За щастие – ние бяхме настанени в стая от „Рая“ синьо-бяла с ангелски мотиви. Пристигнахме късно вечерта и единственото, което искахме, беше сън. На следващия ден започнахме с една от най-красивите гледки във Флоренция – площад Piazzale Michelangelo. Това място е известно с панорамата си към целия град – куполът на Дуомото, река Арно и безкрайните керемидени покриви. Построен през XIX век в чест на Michelangelo Buonarroti, гледката оттам е от онези, които не се описват – просто се запомнят. След това – обяд с типична италианска пица в Berbere Pizzeria Santa Croce, защото… няма как да не започнеш така.
Вечерта беше нещо съвсем различно – четиристепенно меню в зимната градина на хотела. Мека светлина, свещи и приглушена атмосфера. Започнахме с традиционна италианска лучена супа с крутони, след което паста с телешко, телешки корем със сос от моркови и за финал – богат шоколадов десерт със сос. Истинска гастрономическа симфония.
Следващият ден беше по-спокоен за мен – разходки из малките улички, докато съпругът ми беше на работни срещи. Успях да се насладя на някои от най-емблематичните ѝ забележителности – катедралата във Флоренция или т.н. Дуомо, нейния впечатляващ купол, проектиран от Филипо Брунелески, както и до Понте Векио – най-стария мост над река Арно, известен с малките си бижутерийни магазинчета. Не пропуснах и Piazza della Signoria – оживено място, което съчетава история, изкуство и архитектура на открито, с внушителния Palazzo Vecchio. В близост се намира и копие на статуята на Давид. Това ми даде възможност да усетя града по свой собствен начин – без бързане, с чаша джелато в ръка и с усещането, че Флоренция се разкрива най-красиво именно когато ѝ отделиш време.
На обяд се събрахме с колегите на съпругът ми и се наредихме на дълга опашка за едни от най-известните сандвичи във Флоренция – All’antico Vinaio, близо до Uffizi Gallery. Там сервират огромни панини с местен хляб, моцарела, прошуто, салами и какво ли още не – вкус, който си струва чакането. Вечерята беше в Ciro and Sons – уютно място с отлична кухня. Избрах салата с бурата, пилешко филе и класическо тирамису, което беше… точно както трябва да бъде.
Един от дните беше посветен на традиционна доброволческа инициатива, организирана от фирмата на съпруга ми – почистване на няколко парка край река Arno River. Докато те се включиха активно в каузата, аз реших да пропусна и да си подаря по-спокоен ден. По обяд решихме да посетим една малка местна тратория – Ristorante Osteria La Latteria, където се насладихме на типичен италиански обяд – започнахме с антипасти, последвани от спагети с говеждо за него и класическа лазаня за мен. Простичко, вкусно и напълно в духа на Италия.
Един от най-очакваните моменти беше посещението на Галерия Уфици с частен гид. Името „Uffizi“ идва от „офиси“ – сградата първоначално е служела като административен център на могъщата фамилия Медичи. Днес е един от най-важните музеи в света. Сред най-впечатляващите произведения бяха творби на Леонардо да Винчи, Ботичели и Караваджо. Особено силно впечатление оставят „Раждането на Венера“ и „Примавера“ на Ботичели, както и драматичният реализъм на Караваджо. Турът беше изключително интересен, но и доста интензивен – три часа сред тълпи от хора.
Вечерта ни очакваше нещо съвсем различно – урок по готварство в Mama Florence Cooking School. Разделени на отбори, започнахме от нулата – брашно (смес от семолина и бяло), яйца и много ентусиазъм. Замесихме тесто, оставихме го да почине, после го разточвахме на тънки листи. От едната част направихме пълнена паста – нещо като тортелони, с пълнеж от картофено пюре, масло, чесън и подправки. От другата – класически ленти за паста (тип талиатели), изрязани от изсъхналите листи. Имаше и състезателен елемент – шеф-готвачите оценяваха работата ни по качество, количество, организация и чистота. Един от тях дори е бил част от журито на MasterChef Italy. С минимална преднина нашият отбор спечели! Наградата – шефски шапки с автограф. След това дойде най-хубавата част – дегустацията. Слязохме за кратко на аперитив с просеко и антипасти, а после се върнахме горе, където ни чакаше богата маса с всичко, което бяхме приготвили – паста със сос от тиквички, паста с доматен сос и колбаси, вино и десерт. Незабравима вечер.
Последният ни ден във Флоренция мина спокойно – разходки, подаръци, още сандвичи, джелато и каноли. Направихме си последни снимки из града, сякаш да „запазим“ усещането.
Финалната вечер беше в La Ménagère – стилно място с петстепенно меню, прекрасно вино и атмосфера, която съчетава модерно и класическо.
Прибирането обаче си беше малко приключение. От Болоня трябваше да стигнем до летището, но се оказа, че такси не може да се поръча лесно – чака се на опашка. За малко да изпуснем полета, но в крайна сметка хванахме влака Marconi Express – бърз, редовен и надежден. Истинските изпитания започнаха на летището във Виена – забавяне заради силен вятър, после проблем с радарите. В крайна сметка изпуснахме връзката за Варна. От Austrian Airlines реагираха професионално – осигуриха ни хотел на минути от летището (Moxy Vienna Airport), вечеря и закуска. Навън беше студено, ветровито, почти зимно – рязък контраст с топлата Флоренция. На следващия ден най-накрая се прибрахме във Варна.
Флоренция този път беше не просто дестинация, а цялостно преживяване – съчетание от пътуване, вкусна храна, изкуство и споделени моменти. От панорамните гледки и музеите, през малките тратории и ароматното кафе, до неочакваните ситуации по пътя обратно – всичко беше част от история, която ще помня дълго. И ако първия път просто „видях“ Флоренция, то сега наистина я усетих. И съм сигурна, че това няма да е последната ни срeща!
